В рамките на информационната кампания „Следвай моториста“, разговаряме с Мария Маринова и Ивелина Антрова от Сдружение „Lady Bikers MPowered Bulgaria/Жените Мотористи ЕМпауърд България“. С тях ще потърсим отговор на въпросите за правилните нагласи във водачите на двуколесни и четириколесни превозни средства, които биха намалили инцидентите с мотоциклетисти по пътищата.
Как мисли мотористът на пътя? Разсъждава ли различно от шофьора на автомобил и ако да, по какво се различава психологията на двата типа водачи?
И двата типа шофьори са хора със свой живот, мислене, професия, характер, социална среда, манталитет и, разбира се – специфична психика.
Да си добър шофьор, като цяло, изисква спазването на правилата за движение, толерантност и уважение към всички останали участници на пътя.
Отговорът на този въпрос изисква да се приеме ниво на генерализация – повечето мотористи и повечето шофьори на автомобили.
Има определен малък процент мотористи и шофьори на четириколесни, които са безразсъдни и агресивни. Но тук говорим за голямото мнозинство водачи, които излизат на пътя, за да се придвижат, да се наслаждават на пътя и да стигнат живи и здрави, а НЕ да се състезават.
С това уточнение, мисля, че мотористите са значително по-внимателни, концентрирани и спокойни на пътя в сравнение с шофьорите на автомобили. Мотористите са по-стриктни от шофьорите на коли по отношение на спазване на пътни знаци, спиране на знак стоп, подаване на мигачи, внимателно преминаване през кръстовища, отдаване на предимство, оглеждане на всички страни, спазване на дистанция – пред и зад себе си. Защо?
Ние, моторите, просто нямаме избор да не сме такива. Ние сме в пъти по-уязвими. За една кола удар с 20 км/ч означава огъната ламарина или броня. За моториста означава счупвания или смърт. И най-малката катастрофа за нас означава да сме долу на асфалта, с мотора върху нас или под мантинелата или под колелата на трафика. Ние НЕ можем да си позволим съприкосновение с друго МПС в движението. Затова си отваряме очите на четири, въртим си главата, подаваме мигачи и сме нащрек и при ниска, и при висока скорост. Затова според мен 1 час на мотор се равняват на 3 часа на кола като психическо натоварване.
Има ли типове мотористи от гледна точка на психология – какви са те?
От моите наблюдения може да се разграничат няколко обобщени типа мотористи като психология:
Повечето жени мотористи са по-внимателни и предпазливи ездачи от мъжете мотористи. Жените са по-дисциплинирани, по-внимателни, по-толерантни, по-малко агресивни от мъжете върху мотор.
По-възрастните мотористи като цяло са по-внимателни и спокойни от по-младите мотористи.
По тази линия на мислене най-агресивни са младите мъже мотористи, а най-безопасно управляват мотор жените и по-възрастните мъже.
А дали класът мотор е определящ за стила на шофиране? И да, и не. Типът психология на човека определя какъв мотор ще си избере да кара. Веднъж избран типа мотор, той наистина предполага определен стил на шофиране, скорост и поведение на пътя, но човекът избира мотора, а не обратното.
Например, ако изброим някои от типовете мотори, пистови мотори се купуват, за да се карат бързо. Чопъри, адвенчър и туристически мотори се купуват, за да се пътува спокойно и надалеч и т.н.
Например, като видя пистов мотор, предполагам, че собственикът не кара със 130 по магистралата. Като видя чопър, предполагам, че мотористът иска да се вози спокойно и да се наслаждава на природата и пътуването.
Всеки избира моторът, който пасва на състоянието на духа му и му дава скоростта и усещането, които търси. За едни карането на мотоциклет е свободата да се носиш, усещайки вятъра в косите и директния допир с природата, за други е бързо и комфортно напредване в задръстения град, а за трети – опцията да бъдеш сам със себе си и личните си мисли.
Кампанията „Следвай моториста“ бе стартирана от Nana&The Gang с излизането на видеото към песента им Alone, което е реализирано с подкрепата на Национален фонд „Kултура“.
Ако попитате дългогодишни мотоциклетисти защо карат мотор, те ще ви отговорят, че няма нищо по-отпускащо от това да излезеш с двуколесната машина на пътя, дори за кратка разходка. Според последното проучване на екип от трима изследователи от Института за неврология и човешко поведение към Калифорнийския университет в Лос Анджелис, карането на мотоциклет е полезно както за психичното, така и за физическото здраве на човека.
Каква трябва да е емоционалната нагласа на един моторист, за да оцелее на пътя? А на водача на автомобил, за да пази моториста (все пак той е по-силната страна, нали)?
Най-добре за един моторист е да няма никакви емоции на пътя, за да оцелее. Да бъде хладнокръвен, обективен и концентриран. Емоциите, заяждането, ядосването, изобщо всяка емоционална реакция на пътя могат да са смъртоносни.
Моторът е парче високотехнологично желязо, което във всяка една секунда може да те убие. Тази машина се подчинява само на законите на физиката и на здрави ръце, здрави нерви и хладнокръвни команди с кормилото, спирачките, съединителя и газта.
Водачът на автомобил следва просто да внимава като кара, а не да си гледа в телефона – да си гледа в огледалата, да подава мигачи, да НЕ прави обратни завои по средата на пътя, ОСОБЕНО НА НЕПРЕКЪСНАТА ЛИНИЯ и да спазва дистанция от моторите. Толкова.
Повечето шофьори на автомобили забравят за съществуването на такива участници в движението като мотористи. Но ние също сме на пътя!
По отношение на емоциите шофьорът на кола трябва да е равнодушен и прагматичен по отношение на мотористите – те НЕ му пречат на пътя, те минават, изпреварват го в застават на първа позиция на светофара и заминават. По никакъв начин не бавят трафика. За съжаление много шофьори на коли се дразнят на моторите и нарочно не ги пускат, засичат ги и така рискуват да убият моториста.
Дайте съвети за правилното мислене на моториста, какво му е нужно за безопасност – концентрация, бодрост, друго?
Няколко съвета, научени по трудния начин от личен опит:
-
Почивка на един час. Спирайте на всеки час, час и половина за почивка. Психическото натоварване върху мотора е такова, че на втория час от каране на мотор (особено еднообразно, например магистрала) настъпва загуба на концентрация, успиване и умора на мозъка, подобно на тежко безсъние. Забавени рефлекси, липса на адекватност. Почивка от 10-15 минути с раздвижване, разхождане, пушене, пиене на течности са достатъчни за възстановяване на кондицията.
-
Вода. Пийте вода, наливайте се с вода! Дехидратацията и топлинните удари са реален риск моторист да загуби съзнание на мотора. Ако на всеки 1 час не ходите по малка нужда, значи НЕ пиете достатъчно вода и сте дехидратирани.
-
Сладко. Пийте и яжте сладко по път – сладки напитки, напитки за спортисти, десерти, шоколад, кафе. Мозъкът се храни с глюкоза. Комбинацията от обезводняване, топлинен удар и липса на захар в кръвта водят до загуба на съзнание върху мотора с естествени последици надолу към асфалта.
-
Храна. Закусвайте и обядвайте, когато ще карате. Водата и десертите по пътя донякъде спасяват положението, но истинска храна в стомаха преди и по време на път са основата, за да имате енергия. Изчакайте обаче, да отмине сънливостта след хранене преди да се качите на мотора и да продължите.
-
0% алкохол. Никакъв алкохол! Никога! Излишно е да обяснявам защо.
-
Сън. Не карайте мотор недоспали. Това сериозно нарушава концентрацията.
-
Стигнете. Добрият моторист е пристигналият, независимо колко бързо е взел завоите и колко време му е отнел пътя. Егото, меренето, агресията, бързането, арогантността, фукането убиват.
-
Смирение. Страхувайте се и се смирете. Здравословно. Колкото и опит да има един моторист на пътя, едно разсейване, засичане от кола, излизане на селкостопанска техника, пясък, локва, масло, бързо влизане в завой и десетки други обстоятелства са достатъчни, за да падне. Всяко излизане с мотора може да е последно. Тази мисъл е отрезвяваща.
Дами, от свое име и от името на нашите читатели, ви благодарим за изчерпателните отговори и полезните съвети! Желаем ви много навъртени километри на любимите мотори, много красиви спомени и покорени дестинации!
