събота, 06/06/20

Информационен портал за мото туризъм
ТОП 15 Мотоциклета на десетилетието 2010-2019

Този януари изпратихме не просто поредната изминала година, а едно цяло десетилетие, пълно с паметни събития, неочаквани обрати и нови тенденции, които промениха света в очаквани и неочаквани посоки. Това важи и за света на мотоциклетите и мото индустрията. Затова от meteo-ride подготвихме за вас списък с 15-те най-влиятелни мотоциклета, които според нас оставиха осезаем отпечатък върху мото индустрия.

Настъпват времена, в които дигитализацията не ще подмине и мотоциклетите. За добро или зло, не е далеч времето, в което моторите ни ще имат своя интелигентност и ще можем да им се обадим по телефона. Да не говорим за армията от ботове и електрически байкове, които се задават на хоризонта. Ще бъдем недалновидно, ако не осъзнаем това и не понечим да се адаптираме. В противен случай ще се превърнем във фосилни древни видове, застинали във времето.

Белезите на новата ера започнаха да се виждат в изминалата декада, в която еко нормите започнаха да определят правилата, и големите класически хипер спорт туръри, започнаха да се задушават като динозаври в пирокластичен поток и да измират.

Мотоциклетните производители трябваше да се адаптират и в друг аспект. Да преосмислят концепцията си и да се съобразят с факта, че бейби-бумър поколение от просперитета на следвоенния период лека-полека се оттегля от сцената. И че трябва да обърнат внимание на тревожното поколение на милениалите, допълнително облъчено от световната икономическа криза от 2008, което има съвсем различни нагласи и светоусещане. Въпросните милениали започнаха да определят тенденциите още в края на миналото десетилетие, когато се забелязаха първите признаци за бъдещите промени в пазара. (Чететe още в: Могат ли 20- и 30-годишните да спасят мотоциклетната индустрия?).

По-долу ще се опитаме да ви представим нашите 15 мотоциклета на десетилетието. Ще възникнат дискусии и спорове, защото всеки обича своята машина и марка. Затова още в началото ще изтъкнем основния критерий, по който избрахме да подредим претендентите. Това е влиянието, което даден модел има върху индустрията, поп и субкултурата, потребителите и мотоциклетните тенденции. Модели, които променят правилата на играта и след чиято поява се сменя модата и възникват новите течения. Екземпляри, които имат влияние върху потребителите и тяхното поведение, стил и начин на живот. Да, моторите като наша страст ни променят и неосъзнато ние приемаме техните белези, функции, характеристики, облик.

Асиметрията бе модерна, а мощта – непосилна за конкурентите

BMW S1000RR

2009/10-2019

Както би казал народът, през 2009 BMW показаха на японците „къде зимуват раците“. Явно на немците вече им бе писнало да слушат за бързите японски мотоциклети и създадоха един шедьовър. И докато големите 4-ри от страната на изгряващото слънце може би спяха, а по-късно не бяха способни да отвърнат на удара и ближеха рани след Фукушима, немците изстреляха един снаряд към аудиторията, чийто взрив отеква и до днес.

BMW S1000RR 2009 се детонира директно в целта и предизвика такава ударна вълна в мотоциклетната гилдия, че журналистите и тестовите пилоти изпадаха в екстаз и си изчанчваха езиците от завъртяни суперлативи. А обикновените адреналин джънкитата в квартала подбелваха очи и вече си представяха как летят незаконно с 330 км/час и после се хвалят сред себеподобните си в радиус от 50 км, че са алфа мъжкарите в прайда.

Успехът на машината бе мигновен и

  • през 2010 спечели наградата „Международен мотоциклет на 2010 година“;
  • бяха продадени 10 209 броя само през първата година.

Журито на наградите „Международен мотоциклет на годината“ описва BMW S1000RR като:

„Мотор, който съчетава в себе си технологичен пробив с удивително представяне и ежедневно удоволствие. Мотоциклетът се държи еднакво добре както на пистата, така и на пътя. С новия S 1000 RR, BMW написа нова глава в историята на производствените мотори.”

През годините машината печели редица отличия, признания и победи от MotoGP до TT сериите на остров Ман.

Така сърцата на феновете на пистовите байкове в началото на десетилетието бяха с кръглата форма на логото на баварците. BMW S1000RR властваше солидно, поне до появата на реновираната Yamaha R1 през 2015 и, разбира се, появилия се през същата година Kawasaki H2.

Тигрите отново ловуват

Triumph Tiger 800

2010

Не можем да подминем факта, че през това десетилетие се възроди един цял бранд. Възходът и прераждането на Triumph Motorcycle е събитие от епохален характер предвид богата история на марката. Така, без китайски инвеститори, но с мощна държавна дотация Triumph се върнаха на световната мотоциклетна карта. И за първи път в България марката надделя над славата на производителите на сутиени, след като от години търпеше незаслужени подигравки на родна земя. Но дори българинът, който не обича и не приема промените, не подмина подобряването на качеството на мотоциклетите Triumph, а в тяхната гама бестселърът през това десетилетие бе Triumph Tiger 800. По-големият му брат Tiger Explorer 1200 също е впечатляващ мотоциклет, но по-скоро винаги е приеман като копие на BMW 1200GS, докато малката котка следваше своя уникален път.

И англичаните заслужават похвала, защото търпеливо и педантично отстраняваха всеки един възникнал проблем с мотора през годините, за да се стигне дотам през 2018 да бъдат направени над 100 незабележими промени върху машината. Само и само да я превърнат в съвършена.

Съвкупност от качества, които го направиха избор без рискове

Kawasaki Versys 650

2007-2010-2014

Ако може с една дума да определим изминалото десетилетие то това е многофункционалност. Всеки бранд има в гамата си по едно такова задължително за наши дни оръжие – мотоциклет, който да прави от всичко по-малко и да е подходящ за всичките ви нужди. От ежедневно каране в града, през съботно-неделни приключения, до Околосветски пътешествия, че дори и малко на черен път. Е, има един модел, който дори така се казва – Versys от английски: vеrsatylity – многофункционалност и sys: system – система. 650-кубикова многофункционалната система на Kawasaki е подценявана и почти неизвестна в България, но е призната от критиката в цял свят. От Индонезия, през Западна Европа до САЩ, това е швейцарското ножче на 10-те години на XXI век.

Същинският успех на „Върсис“ идва с второ му издание през 2010 година, когато е признат за „Мотоциклет на годината“ в САЩ. В следващите години новите му версии само затвърждават култовия му статут на мотоциклет с нисък разход, добър комфорт, изключителна здравина, лесна поддръжка и най-важното – изключителна маневреност и гъвкавост, една от най-добрите шосейни машини за „кърви роудс“, фиби и серпентини. Чудесен двигател с добра динамика в средните обороти, но мощността от 64-71 к.с. се оказа големият минус на машината на пазари, на които бе подмината от потребители с грандоманско отношение към броя на конските сили.

Правителствено и корпоративно признание: Поради своята многофункционалност и здравина мотоциклетът е предпочитан избор от полицейските служби на редица страни по света, като Франция, Индонезия, Филипините, Италия, Гърция, САЩ, Тайван и др. Официален служебен мотоциклет на Джиро ди Италия 2016.

 

На правилното място в точното време

Suzuki GSX-750

2011

Да си призная, разочарован съм от Suzuki през това десетилетие. Те определено направиха крачка назад или най-малкото са в застой. Компанията, която може би най-много се повлия от планетарните икономически и тектонични трусове в началото на десетилетието. В края на декадата направиха опит да съживят старите си легенди Suzuki Katana и DR Big. Последният нескопосано преплетоха във V-Strom, с което убиха идентичността и на двата си модела. Не успяха да задържат Hayabusa заради еко нормите, кралят на скутерите Burgman 650 също остана неактуализиран, морално остарял и сега се реди пред НОИ за пенсия, защото не може да покрие норматива Евро 5. Спортните мотоциклети в гамата им останаха единствените, които да отсрамят гордите самураи.

Така поставяме тук един легендарен наследник на серията GSX, спортния Suzuki GSX-750, който бе обновен през 2011 година и веднага запълни вакуума между 600- и 1000-кубиковите машини на пазара, по подобие на Honda CB500X в своя сегмент. Това бе една от малкото успешни маневри на Suzuki през десетилетието. Повечето конкуренти нямаха сериозен представител в този среден клас кубатура и GSX-750 властваше там до декласирането му през 2018 г. в Европа, поради вече банално известните екологични причини. Все пак машината стъпва в 2020 година като още предлагана в САЩ и на други пазари. За отбелязване е, че в момента е най-дълго произвежданата серия на Suzuki.

Самият мотоциклет поради своите качества е много търсен на вторичния пазар. GSX-750 е много удобен мотоциклет, лесен за управление, а благодарение на регулируемите си степенки, байкът е удобен дори и за високите мотористи. Голямата предна вилка Showa идеално поддържа мотора и създава чудесно усещане от возията, а спирачните апарaти на Brembo са едно от най-големите и значими подобрения в сравнение със стария модел.

В ежедневното каране Suzuki GSX-R750 е почти толкова бърз, колкото и 1000-кубиков мотор, а цената му е почти наполовина.

Осата жили всичко, което каца на нейната трапеза

Vespa 300 GTS

2010

Компанията, собственост на Piaggio Group, отпразнува 70-годишнина през 2016 и е една от най-успешните марки от империята на холдинговата компания IMMSI, на семейство Коланино.

В 10-те години те стъпиха с модел, който бе създаден да отговори на предназначения за европейския пазар Honda SH300i. Така през 2010 се появи голямата Vespa 300GTS. От тогава до днес това е осата, която най-силно жили конкуренция (в превод от италиански „vespa“ означава „оса“). Към модното излъчване, запазена марка на Vespa, бе прибавена и мощ от 22.3 Нм при 5000 об/мин и 22 к.с. при 7500 об/мин. Така при нейните 148 кг., съотношението маса – мощност бе чудесно и скутерът се превърна в мото пътешественик за чудаци и отдадени фенове, като надскочи градската среда и тръгна да обикаля земното кълбо.

Със сигурност обаче това е последното десетилетие, в което сегментът на скутерите ще бъде диктуван от конвенционален бензинов двигател. Очаквам все повече електрически скутери да влизат в играта, нещо за което и самата Vespa e готова, адаптирайки се като жилава европейска оса.

Zero го направиха

Zero DS

2011

В 10-те години на това хилядолетия трябваше да настъпи бум на електро-байковете и автомобилите. Поне такива бяха прогнозите в началото на 2000-та година, когато хибридният Toyota Prius набираше популярност. И тогава?! Тогава дойде световната икономическа криза, която обаче подмина Япония. Но се случи аварията във Фукушима, която според конспиративните теории е предизвикана умишлено (HAARP-версията), за да спре устрема на японците към алтернативите на петрола.

Инцидентът накара големите четири производители от страната на изгряващото слънце да намалят разходите за разработка на нови технологии. И така революцията бе спряна и забавена поне на изток, само за да се появят нови производители на запад. Така една малка компанията от Калифорния на име Zero Motorcycle успя – най-накрая видяхме електрическа линия в серийно производство. И не само това, но и гамата им се наложи на пазара, защото до този момент гледахме само прототипи и концепти. Големите конкуренти на Zero са местният Lightning и италианската Energica, които обаче все още не успяват да направят своите продукти масови.

Zero DS (дуъл спорт) диктува модата на пазара на елетрически байкове вече 8-9 години, въпреки някои производствените проблеми, малката дилърска мрежа и липсата на зарядни станции. Zero DS влиза в 20-те като лидер и основен играч в бъдещите електрически войни, като батериите им са с най-голям пробег. Калифорнийците обаче трудно ще устоят на напора на големите компании, които в края на 2019 отделят огромен финансов ресурс за разработка на ел-мотоциклети. В 20-те години на века ще наблюдаваме ел-конфликти за сърцата на феновете с апокалиптични мащаби. Вземете си пуканки, хубавата новина е, че ще седим на първия ред в киното, за да гледаме този екшън, чийто главен герой засега си остава Zero DS.

Джони Браво в италиански костюм

Ducati Diavel

2012

През това десетилетие италианския мотоциклетен концерн Ducati изживя свой истински ренесанс. Случайно или не това съвпадна със смяната на собствеността – от 2012 те вече са част от VW Груп. Цялата гама на момчетата от Болония е толкова силна, че се чудехме кой техен модел да включим. Ducati Scrambler се продава в САЩ като топъл хляб, а Multistrada е по-мултифункционална от всякога (четете още: Ducati Multistrada 1200/1260 (2010 – досега)). Но едва ли има по-влиятелен техен модел през това десетилетие от Ducati Diavel.

Когато за първи път го видях, си казах – няма по-секси мотоциклет от този! Напомпан позьор, който прилича на Джони Браво, но с италиански обноски, линия и стил. Без излишни килограми, чиста мускулна маса. Зоби спирулина и киноа, без бургери, които явно блъскат американските му конкуренти. Именно тази брутална изисканост го отличи от продуктите на янките, които властваха в този клас дълги години. Това бе сегмент, запазен за Harley-Davidson, Yamaha и Honda, но Ducati им го отнеха и им врътнаха една италианска афера с германски привкус, от която янките още не могат да се свестят. 

От нашия списък това е моторът, който най-често е попадал в кино продукции и е може би най-популярният отвъд мотоциклетната аудитория и среда.

Eто някои от по-известните филми, в които е участвал:

  • Arrow, 2012-2020
  • The Wolverine, 2013
  • Grimm, 2011-2017
  • Supergirl, 2015-2020
  • Come Wake Me Up, 2012
  • Jack Ryan: Shadow Recruit, 2014
  • S.W.A.T., 2016
  • Resident Evil: Vendetta, 2017

Най-добрият ADV компромис

KTM 690 Enduro

2012

Проблемът на феновете на дуъл спорт, дуъл пърпъс или ADV мотоциклетите остана неразрешен. Тези терзания обстойно разгледахме в нашия анализ Графика на бъдещ BMW 800er Boxer-GS или поредни маневри във войната с регулациите. За тях мечтаната машина така и не бе създадена – а именно лек мотоциклет за черните пътища, достатъчно мощен за магистрала и дълъг път и опростен откъм оборудване и поддръжка. KTM 690 Enduro е компромис, а излезлите през 2019 Yamaha Tenere 700 и KTM Adventure 790 (2019 – ) стъпиха твърде късно в шоурумите, за да оставят своя отпечатък в десетилетието.

Докато 690 Enduro присъства от 2012 г, когато бе представен като продължение на модела от 2008-2011, но с увеличен капацитет на двигателя или по-точно, с реални 690 куб. см. Машината през цялото време бе добра алтернатива, предоставяйки невероятно съотношение маса – мощност от 69 к.с. при 150 кг., зареден с всички течности. Можете също така да смените гумите и да го превърнете в идеалното супер мото. Критиките са към повечкото вибрации, малката автономия, слабата ветрозащита, но, както казахме, перфектният дуъл пърпъс мотоциклет все още се издирва.

За да поставим тук KTM 690 Enduro, го сравнихме с Kawasaki 650 KLR, който се произвежда вече 3 десетилетия, но именно в 10-те години бе пенсиониран. Royal Enfield Himalayan е култ в Азия и е доказан за офроуд, но производителността на двигателя го прави неподходящ за дълги шосейни пътешествия. Имахме мераци да сложим съвършената BETA 430, но този списък няма как да мине без представител на корпорацията от Матихофен. Австрийците придобиха Husqvarna, участват в разработките на още редица компании, от няколко месеца вече са собственик и на испанския производител на трайл и ендуро байкове Gas Gas и помагат технологично на… BETA, така че би било нечестно да нямат представител сред най-добрите на десетилетието. 

През това десетилетие доминацията на KTM в Рали Дакар продължи и те постигнаха още 10 титли от общо 18 поредни до момента (2020).

Предводителят на възстанието на ретро машините

Ducati Scrambler 

2015

Защо ретрото е толкова на мода през това десетилетие? Никой не знае! Трябва да потърсим специалисти антрополози и психолози, които да кажат с точност. Предполагаме, че това е носталгията на бейби бумърите към доброто старо време от 70-те, когато мотоциклетите са изглеждали горе-долу така. Но пък младото поколение също всеотдайно ги харесва. Вероятно е някакъв подсъзнателен бунт към дигитализацията и потребителското общество, към което ги бута глобалната система. Кой знае… Но е факт, че се продават като топъл хляб. Е, поне в Европа и САЩ. В България нещата малко позакъсняха.

Заслуга за съвременната популярност на този сегмент се дължи и на успеха на един модел, вдъхновен от оригиналния Ducati Scrambler от 60-те и 70-те. Новият Ducati Srambler бе представен за първи път през 2014 г. на култовото мото изложение Intermot в Кьолн и от тогава е абсолютен бестселър на всички пазари.

Машината се появи в няколко варианта с двигатели 803 куб. см. и 399 куб. см. А през 2018 г. се появи и по-голямата версия 1079 куб. см. Последва кандидатстване за армията от скрамблъри от страна на почти всички производители. Появиха се изумителните Fantic Cabalero 500, Indian FTR 1200, Triumph Scrambler 1200, а Moto Guzzi създаде Moto Guzzi V85TT (2019 – ), който само за 9 месеца продаде над 5 хиляди броя от този странен мотоциклет, в който се влюбваш и не можеш да обясниш защо!

В края на 2019 Ducati представиха и концепта Desert X, който също е повлиян от скрамблъри (четете още: 10 факта за Ducati Desert X).

Още по-съвършен и недостижим, с една стъпка пред другите

BMW R1200 GS/1200 GS Adventure

2013

Първи при продажбите, първи по популярност, първи в тестовете, най-удобен, най-слаб сред дебелите, най-проходим сред големите приключенски мотоциклети. Създателят на цял нов сегмент, който наричат – aдвенчър турър.

През 2013 г. BMW Motorrad не само че успяха да модернизират концепцията и модела си, но успяха да надградят маркетинговия успех, постигнат през 2000-те с „Long Way Down“ и „Long Way Round“ на Чарли и Юън. Сега те създадоха чисто нова митологема – BMW GS1200 е най-добрият мотоциклет! Не търсете друг, няма да намерите. Всичко при GS-а е измислено правилно и винаги с една стъпка пред конкурентите.

Няма да ни стигнат символите в карето, за да опишем всички успехи и признания на машината. Ще оставим любовта на феновете на модела да изпълни редовете и, разбира се, ще оставим пространство и на противниците, които не харесват BMW. Това ще си остане бранд, който или мразиш – в повечето случаи, защото е скъп и маркетингово излъскан – или обичаш до полуда и не признаваш нищо друго. Едно е сигурно, ако трябваше да степенуваме претендентите в класацията, то BMW GS щеше да е на първо място. Най-разпознаваемият силует на мотоциклет през тази епоха – същински символ. И ето ще го напиша, макар че съм от първата фракция:

BMW 1200 GS Adventure e мотоциклетът на десетилетието. 

Ядреното оръжие, което прекрати войната

Kawasaki H2

2015

Това е, всичко приключи. Епичната „100-годишна война“ между производителите за най-бързия сериен мотоциклет, за която сме писали във визитките на Suzuki Hayabusa (1999-2018), Kawasaki ZX-14/R (2006-2020) приключи през 2015 г. с появата на това чудо – Ninja H2 / R. Военните биха го нарекли ОМП – оръжие за масово поразяване. И със сигурност, както бе казал клетият Айнщайн, размишлявайки над Третата световна война – следващият конфликт ще се води с пръчки и тояги – с други правила.*

Това извратено нещо се появи в две версии. Просто H2, който е легална шосейна версия, електронно ограничена, и чудовищната Ninja H2R, която е здраво напомпана от компресор и генерира 300 к.с., способни да надхвърлят 400 км/ч. За разлика от нея уличната Ninja H2 е с дефорсиран 4-цилиндров 998-кубиков редови двигател, който също е с компресор. Той генерира 210 к.с. или с 10 к.с. повече от Yamaha YZF-R1.

През 2018 г. „легалната“ бе обновена и вече разполага с 231 к.с. при 11 500 об/мин и 142 Нм при 11000 об/мин. 

Машината моментално се превърна в легенда и в мокър блян на всички репликатори на Валентино Роси по улиците на планетата земя. 

Неконвенционалният дизайн, за който човек се чуди кое е отпред и кое отзад, къде му е началото, къде е краят, като приказката за салама – допълнително придаде мистика на машината. Въздуховодите в предницата и функциите им при двете версии са допълнителна тема за дъвкане на всяка маса с насядали моторджии през последните години.

(*Съдейки по напора на електрическите спортни байкове, които се задават, смятам, че бъдещето съперничество ще бъде в сравнението на ватовете.)

Повече от многофункционалност

Yamaha MT-09 Tracer 900

2015

Yamaha показаха как се прави модерен шосеен турър. Да, вече говорихме за многофункционалността. Концепцията за спорт турърите се промени през тези години и те все повече изглеждаха демоде и „избивани“ един по един от хищните адвенчър туръри. „Камертоните“ създадоха продукт, който навлезе едновременно в няколко сегмента – абсолютно генно инженерство на няколко нива – Адвенчър Спорт Турър.

От Yamaha явно добре следяха пазара и през 2015 година поразиха няколко цели с един удар. Първо и основно, задоволиха нуждите на хардкор феновете си. Говоря за тези бивши или настоящи собственици на култовите в началото на хилядолетието Yamaha TDM и Yamaha Fazer 1998-2015. Второ, създадоха трицилиндров двигател, директно съпоставим с този на Triumph Tiger 800 (2010-досега), който бе без алтернатива близо 5 години.

Удариха супер успешния, но скучен Kawasaki Versys в средния клас, на който му липсваше сила. А ето че Yamaha MT-09 Tracer 900 (2015 – досега) дойде с впечатляващите 115 к. с. Така Yamaha извадиха швейцарското ножче с по-голямо острие в комплекта. И много бивши „върсъри“ станаха „трейсъри“. Двата мотоциклета много си приличат със супер ергономичния къс ауспух, късото междуосие и добра маневреност.

Четвърто, с тази сила и добро съотношение маса – мощност конкурираха и малкото оцелели шосейни туръри на пазара. По този начин машината завоюва доста широк пазарен дял. Цената пък бе без конкуренция. Базовият Yamaha MT-09 Tracer 900 е точно между Тайгъра и Върсиса и така за потребителите изборът бе лесен.

Разбира се, машината има своите кусури, като лошата ергономия и окачване, спорното качество на материалите, но водещото оплакване бе неудобната средновековна седалка. 

Това, заедно с лошата ветрозащита, кардинално бе подобрено, а във версията GT допълнително бе обърнато внимание на оплакванията на собствениците. Но пък GT вариантът е по-скъп, а моделната гама от 2019 търпи критики за лошо интегрирания TFT дисплей. И все пак Трейсърът продължи да бъде без алтернатива в съотношението цена – качество и задоволяване на ежедневните мото нужди.

Най-успешното завръщане

Honda Africa Twin CRF1000L

2016

Може би най-страстно обичаният мотоциклет на десетилетието. С повторния си дебют през 2016 г. донесе толкова много любов в гилдията, че тя озари целия бранш и надхвърли вътрешно корпоративния успех на Honda. Успехът на машината не се дължеше само на носталгиците, които винаги ще се връщат там, където са били най-млади и щастливи, ами повлече със себе си цяла орда нови фенове. 

Honda Africa Twin ни накара отново да мислим, че можем с голям тежък адвенчър мотоциклет да изследваме чукарите. Разбира се, това е една сладка илюзия, също като тази на BMW GS. Но какво пък, всеки продукт, който те кара да мечтаеш и ти дава кураж да опиташ и „да го направиш“, е вдъхновяващ сам по себе си.

Африката е единствената, която успя да изложи легитимни претенции към спора за короната с BMW R1200GS и KTM 1290R , но битката продължава и се прехвърля в следващата декада.

Носител на редица отличия и победител в редица тестове и сравнения, сред които:

  • Мотоциклет № 1 на 2016 година в Европа;
  • Носител на титлата Крал на Алпите (Alpen Master) през 2016. 

Перфектен баланс. Неподражаемият хибрид

Aprilia Tuono V4 1100 Factory

2015

Tuono-то винаги е бил странен микс – градски мотоциклет с пистов нрав и силует. Наследник на серията нейкид спортни мотоциклети, с идеална ветрозащита и по-изправена стойка на каране. С годините ставаше все по-добър, за да се стигне до 2015, когато се превърна в истински арт шедьовър. Компанията от гр. Ноале процъфтява под шапката на Piaggio Group, а една от причините за успеха им е този модел, който се превърна в бестселър.

Tuono V4 1100 е машина за пристрастените към адреналина, признат от критиците за най-ефективния и най-бърз мотор в своя сегмент. Имате излишък на мощност през всички обороти, а поведението на пътя е брилянтно, благодарение на перфектното окачване. Спирачките са зашеметяващи, електрониката – перфектна, а звукът – убийствен.

Единнственият конкурент на Tuono в този сегмент е Triumph Speed Triple, но той излезе по-късно през 2017 г. и отпечатъкът му върху десетилетието бе по-слаб.

Машината печели множество признания и награди като:

  • Мотоциклет на годината в Австралия за 2016;
  • Избран е за мотоциклет на годината в класа Супер Нейкид от Auto Trader през 2017;
  • Списание CycleMotor му дава наградата мотоциклет на 2018;
  • Избран за най-добрия Супер Нейкид мотоциклет на 2019 г. от MCN.

Победа с фотофиниш, след силен финален спринт

Kymco AK550

2018

Най-трудният избор в класацията. Като стар скутерджия, който още страда по раздялата със своя първия скутер SYM 150, нямаше как да пропусна „европейския сегмент“ на скутерите. Макси скутерите са любими на европейците и тук е най-силният им пазар.

Междувременно макси скутерите изживяха мини упадък, след главоломния им бум в началото на 2000-та. През това десетилетие много култови максита, белязали предишната декада, се пенсионираха, като „стария Бърг“ Suzuki Burgman 650 (2002-2019), Malaguti K400, Gilera GP900 и Honda Silver Wing 600/SW-T400 (2001-2016). Остана да властва по-лекият, винаги иновативен и адаптивен Yamaha T-Max (четете за предходата версия Yamaha T-Max XP500 (2001-2011)). Той се конкурираше с Honda Integra, но тя така и не бе приета напълно в сърцата на скутерджийте като истински скутер. 

Тогава в играта се намеси друг играч, който вече беше готов да отправи предизвикателство към кралете на макси скутерите – тайванските Kymco. И ако някой сега цъка с език, то попитайте BMW и Kawasaki защо избраха Kymco да доставят двигатели за собствените им макси скутери. Тайванската компания работи независимо от 60-те години на миналия век, когато се отдели от Honda, и всъщност е петият най-голям производител на скутери в света.

Kymco AK550 имаше цел – да детронира T-Max. Разбира се, това бе доста амбициозно, защото японците грижливо надграждат този модел вече над 17 години. Преспокойно можехме да сложим на това място самия T-Max или X-Max 300. 

Но помислете – за малко по-малко пари, Kymco също може да се похвали с много от характеристиките на T-Max, но същевременно е по-мощен, има по-добри стандартни спецификации, със спирачки Brembo, уникално удобната система Noodoe и отопляеми ръкохватки. Ще трябва да похарчите допълнително, за да снабдите своя T-Max с тези екстри и да се доближите до нивото на оборудване на AK 550. 

Все пак в тази битка шансовете на претендентите са равни и победителят явно ще се определи в идното десетилетие. А с навлизането на нови технологи, може и някой друг производител да се намеси в съревнованието.

Коментари

комeнтара

About The Author

Related posts