SuzukiВидеоМотоциклетиПремиериТехнологииХипер спорт туръри

Hayabusa лети отново! Suzuki пробудиха звяра

През 2018 г. с тъга ви съобщихме новината, че Suzuki спира продажбите на Hayabusa за Европа – тяхната звезда, която след 2000 г. доминираше в съревнованието за най-бързия мотоциклет в света. В следващите години следихме всяка информация за евентуално възкресяване на модела и ето че сега, през 2021 година, той се измъкна от капана на еко регулациите и изглежда по-млад и по-свеж от всякога.

Suzuki не искаше да жертва Буса през 2018 г., но в Европа японците бяха принудени да го сторят от все по-строгите правила за емисиите. Последното поколение на мотора бе сертифицирано само по стандартите Евро 3, а тъй като Евро 4 бе въведен през 2016 г., дните на модела бяха преброени. Той продължи да присъства в шоурумите още известно време, благодарение на квотата на Suzuki за модели от типа “край на сериите”, разрешени за продажба до две години след въвеждането на правилата. При липса на модел Евро 4 при изтичането на този период, супер байкът трябваше да бъде изтеглен от пазара.

Сега Буса е напълно преработен. Запазва духа и голяма част от хардуера на стария модел, но е с чисто нов външен вид и обновен двигател, който, след като прескочи Евро 4, сега отговаря на стандарта Евро 5.

3-тата генерация

Предишните две поколения на мотоциклета бяха изключително дълголетни и не търпяха промени през годинитие – съответно оригиналният модел от 1999 г. със 173 к.с. и обновения от 2008 г. с увеличен обем от 1299 на 1340 куб. см и повече мощност от 195 к.с.

Разбира се, всички очаквахме, че 3-тата генерация ще бъде с по-малко мощност. Ако не заради Евро 5, то със сигурност поради факта, че това е един умиращ сегмент като цяло – хипер спорт турърите отдавна не са на мода и се продават все по-слабо и по-слабо. Мощността не определя продаваемостта в този клас от доста време, след като войната за най-бърз мотоциклет на света свърши някъде в началото на 10-те години на новото хилядолетие.

Затова и моделът за 2021 г. достига върхова мощност 190 к.с. (140 кВт) и 9700 об/мин., което в известна степен може да се сметне за отстъпление. Но днес живеем във времена, в които технологиите, високотехнологичните материали и килограмите имат по-голямо значение от това колко коне имаш в конюшната.

Избраха ли Suzuki лесния начин да продължат разказа за легендата?

През годините на отсъствие инженерите на Suzuki усилено търсеха начин да обновят модела, като включително се вслушаха в аудиторията и реакциите на почитателите. Разисквани бяха варианти за шестцилиндров двигател, увеличаване на обема на наличния четирицилиндров, както и турбо модификации.

Suzuki обаче заложиха на сигурно, като запазиха същия 1340-кубиков двигател с четири цилиндъра с корени в оригиналния модел от 1999 г. и същото бутало с диаметър 81 мм и ход 65 мм, въведено през 2008 г. Със сигурност са спестили от разработка, но пък е сигурно и че маркетинговият отдел се е затруднил как да позиционира новия модел, който всъщност изглежда като продължение на 2-рата генерация. Спазването на традицията и последователността ще се харесат на хардкор феновете, но дали ще привлекат нови?

Поради евро нормите, спадът в производителността бе почти неизбежен, но пък не е толкова значим. Въртящият момент, който преди достигаше своя пик от 154 Нм при 7200 об/мин., сега достига 150 Нм при 7000 об/мин., което – ако трябва да бъдем честни – почти няма да усетите. Освен ако не въртите състезателни обиколки на Серес, с прецизно и фанатично гонене на добро време.

Всъщност машината е по-рафинирана и може би по-бърза?

Компанията от Хамамацу твърди, че с преработения двигател моторът се усеща толкова бърз, колкото старата версия, освен в най-горния край на оборотите. Максималната скорост на новия модел, както при всеки Hayabusa, с изключение на първите версии, е електронно ограничена до 295 км/ч.

При обем на двигателя от 1340 куб.см, разпределителните валове са препрофилирани, пружините на клапаните са нови и има по-голямо повдигане на изпускателните клапани. Нови са буталата, биелите, буталните щифтове, преработен е и коляновият вал. Нов е съединителят и трансмисията е с куикшифтър. Актуализирано е почти всичко в окачването и ходовата част.

Всъщност новият сокол лети много бързо,

…като достига 100 км/ч от място за 3,2 секунди – 0,2 сек. по-бързо от второто поколение и 0,1 сек. по-бързо от първия. Времето от 0 до 200 метра също намалява до 6,8 сек. (съответно 6,9 сек. при 2-рото поколение и 7,1 сек. при 1-вото).

Подобаващо неприятни ауспуси, като при всеки модел, излизащ в последно време

Една от неприятните последици от новите еко норми е необходимостта от тези огромни кюнци, които се появиха върху мотоциклетите през последните години. И при Буса нещата не са по-различни. Новата изпускателна система е направена така, че да отговори на изискванията Евро 5. Но бъдещите собственици на модела със сигурност трябва да изкъртят тези гигантски тежки заводски израстъци и да погледнат опциите на Akrapovic например.

Иначе като цяло, теглото е намалено! Зареден с всички течности догоре е 268 кг спрямо 264 в генерацията от 2008.

По отношение на електрониката, Hayabusa от 2021 г. получава нови вторични инжектори, които впръскват допълнително гориво, за да подобрят пулверизацията при ниски до средни обороти. Промени има и в дроселната система. Suzuki бяха лидер при въвеждането на множеството режими на каране. Това стана с  представянето на SDMS (Suzuki Drive Mode Selector) на Hayabusa още през 2008 г.

Наречена SDMS-α, системата е с три предварително зададени опции, всяка от които променя режима на мощност, контрол на сцеплението, управление на повдигането на предното колело, контрол на спирачката на двигателя и настройки за бързо превключване, плюс три настройки, дефинирани от потребителя.

Както бихте очаквали през 2021 г., системата показва своя режим на TFT дисплея. От Suzuki обаче не са се изкушили да се възползват от големите екрани, каквито виждаме в много други съвременни мотори. Вместо това избират два големи аналогови уреда, но с цветен TFT екран между тях, показващ цялата допълнителна информация.

Новата Буса е най-добрата вест за една изчезващата империя

В заключение ще кажем, че появата на този модел в момент на криза и в епоха, в която ортодоксалните мотоциклетни ценности са застрашени от настъпващите иновативни технологии, като електрическите мотоциклети, новини за алтернативна мобилност на две колела и др., Буса спасява мотоциклетната империя.

По подобие на Джурасик парк, Suzuki възкресиха един летящ динозавър (може би предшественик на сокола скитник) от проба на фосил от 1999 година. Но ние не очакваме буря или разруха в парка. Просто защото Hayabusa не е в клетката! Курсът на мотоциклетната индустрия е начертан и ние очакваме еко нормите да вкарат в капан и в кафези все повече мотоциклетни зверове. Но Hayabusa ще продължи да бъде свободна, поне още известно време. 

Мотоциклетния мачизъм е все още жив, такъв, какъвто си го обичаме или мразим в последните 100 години. Благодарим ви Suzuki, че продължихте историята на легендата.

Използвани са материали от: www.bennetts.co.uk

Коментар: Николай Бойчев

Коментари

комeнтара

Покажи повече

Николай Бойчев

Мотоциклетен почитател и ентусиаст от 2005 г., с опит из пътищата в България и Европа. Автор на статии, анализи и ревюта на емблематични мото трасета и на мотоциклети. Занимава се активно с въздушна фотография и заснема пътищата от птичи поглед.

Свързани статии

Back to top button