ГЕРОЙ: С фрактура в дясната ръка и непрестанни болки още от първия ден, Тоби Прайс, с КТМ, извоюва болезнена, но сладка победа в Дакар 2019.
Австралиецът започна деня само с 1 мин аванс пред Пабло Кинтания от отбора на Rockstar Husqvarna, който се надяваше да донесе първа победа на шведите в ралито. Чилиецът натискаше здраво газта в стремеж да настигне бясното темпо на Тоби. Поемайки риск, той падна и загуби цели 22 минути.
Така етапната победа и крайният успех бяха за Прайс, който остави на 9:13 мин зад себе си миналогодишния шампион и негов съотборник Матиас Валкнер (Red Bull КТМ). В края на деня Кинтания остана 3-и, следван от съотборника си Андрю Шорт. Шампионът от 2017 Сам Съндърланд завърши 8-и.
Победата на Тоби, който бе шампиона и през 2016 г., е изключителен подвиг, тъй като спечели едно от най-трудните издания на надпреварата. 41-то рали Дакар, което се проведе за първи път само в една държава – Перу, предложи изключително суров терен. 70% от състезанието се поведе в пясъчните дюни, които, за разлика от африканските, са изключително меки и непредсказуеми.
Всяка дюна тук е различна, към всяка дюна трябва да подходиш по различен начин и да очакваш изненади.
Такова мнение споделяха почти всички пилоти. Към това трябва да прибавим и изключително ситния пясък, наречен “феш-феш”, който задъхваше и тормозеше двигателите на машините, както и самите пилоти.

Всеки етап предлагаше изненади, а пустинята се напои със сълзите на фаворитите, доакто един по един водачите във временното класиране отпадаха. Черната серия на Monster Energy Honda започна с Жоан Бареда, който се изгуби в гъстата мъгла на 3-я етап, а по-късно падна на около 146 км след старта. Последваха неволи и проблеми с навигацията на миналогодишния шампион Валкнер, който също се изгуби в пустинята. В 7-та отсечка се стигне до най-голямата драма, когато хондата на водача Рики Брабек изведнъж спря да работи. Американецът се виждаше като шампион с добрата преднина, която имаше пред конкурентите, и трябваше само да довърши оставащите етапи в нормално темпо. Разочарованието на Брабек, запечатано от камерите, се превърна в един от емблематичните мигове на тазгодишното издание. Със сълзи напусна състезанието и друг фаворит – Адриан Ван Беверен с Yamaha, който за поредна година отпадна, този път кръг преди края.
А с наказанието на аржентинския пилот Лусиано Бенавидес, от Honda се простиха с надеждата за първа титла при конструкторите след 30 години без отличие.
[mom_video type=”youtube” id=”B_Pjtqd7va0″ width=”1023″ height=”337″]| №. | Пилот | Мотоциклет | Време |
| 1 | Тоби Прайс | KTM | 33h57m16s |
| 2 | Матиас Валкнер | KTM | 9m13s |
| 3 | Сам Съндърланд | KTM | 20m46s |
| 4 | Пабло Кинтания | Husqvarna | 44m10s |
| 5 | Андрю Шорт | Husqvarna | 54m00s |
| 6 | Ксавие де Султре | Yamaha | 1h08m06s |
| 7 | Хосе Игнасио Карнехо | Honda | 1h09m10s |
| 8 | Лусиано Бенавидес | KTM | 1h13m34s |
| 9 | Ориол Мена | Hero Speedbrain | 2h08m41s |
| 10 | Даниел Носилия | Honda | 2h31m53s |
Тази година имаше много рекорди, един от тях беше броят на дамите, които се включиха. Традиционно обаче най-успешната и постоянна състезателка на рали Дакар отново бе Лая Санц (КТМ), която финишира на 11-а позиция. Това е вторият й най-добър резултат след деветото място през 2015.
В бруталния и на труден клас “мале мото” – Original Motul, където пилотите не използват помощ от механици и нямат свой екип, който да се грижи за машините им – рускинята Анастасия Нифонтова стана първата жена, която успя да финишира рали Дакар. Сара Гарсия също бе заявила тази амбиция, но отпадна в 6-я етап.

Нифонтова, подобно на Лая, продължава да пише историята на Дакар, след като при дебюта си през 2017 г. бе първата рускиня, която стартира на Дакар с мотоциклет. Тазгодишното издание е нейното второ участие и тя отново постигна поставените си цели.
“Научих за Дакар, когато бях още дете. Спомените ми оттогава са свързани с уморени лица, хеликоптери и прах във въздуха, безкрайни пустини и висока скорост. Всички тези кадри караха пулсът ми да се ускорява”,
сподели Нифонтова.
В тази категория победител стана французинът Арнолд Бруки. При клас ATV най-добър бе аржентинецът Николас Кавилясо, а при колите очаквано “г-н пясъчна буря” Насер Ал-Атия бе недостижим и оправда прогнозите, направени още преди 5 месеца, че на този терен няма да има кой да го спре.

За поредна година най-тежкото състезание за човек и машина ни завладя със своя дух и магия. Да се надяваме, че ще има още повече почитатели в България – въпреки часовата разлика.
Екипът на meteo-ride.com, който за втора година поред отразява състезанието и ви направи съпричастни на всекидневните новини от Перу, ви благодари, че ни следихте. Заредени с още повече ентусиазъм, чакаме с нетърпение следващата година. Следете при нас всички предстоящи новини около определянето на новите дестинации и маршрут на ралито за 2020 г.

