Б рей, тази Черна гора! Голяма работа, голяма природа, предизвикателни пътища, впечатляващи клисури, дефилета и теснини. А сега повече отвсякога сме в сърцето й. Нашето пътешествие по шосе Е65 започва от столицата Подгорица, разположена в най-голямата равнина в страната, от която тръгват всички по-големи пътни артерии, разпростиращи се като капиляри из планините.
Любопитни факти:
- • Кодово название: Шосе Е65, Шосе 2
- • Дължина: 72 км (Общо 116)
- • Разположен по клисурата на р. Морача и каньона Платие
- • 36 – толкова са тунелите на шосето!
- • Манастир Морача е построен през 1251-1252 година от княз Стефан, син на Вукан и внук на Стефан Неман – основател на сръбската средновековна династия.
- • През Средните векове околностите на града са владение на потомците на т. нар. зетски клон на Комитопулите, българска аристократична династия, които го наричат Рибница.
- • През югославско време Подгорица е бил прекръстен на Титовград.
- • 2 989 – толкова са жителите на гр. Колашин.
- • Колашин носи името на войводата Колашин.
- • 200 – точно толкова метра е висок железопътният мост Мала река, който е най-високият в Европа и към 2014 г. e втори по височина в света след китайския мост Байпенджиянг, построен през 2001.
Ако погледне геофизичната карта, човек ще разбере защо правим аналогия с жизненоважния анатомичен орган при открояващата се сърцевидна форма на равнината. Пътешествието започва, независимо дали ще тръгнете от гр. Колашин към Подгорица или обратното, затегнете коланите, защото ще стане много стръмно, тясно и натоварено.
Пътна настилка
Шосе Е65 свързва 150-хилядния гр. Подгорица с гр. Колашин в посока север, пронизвайки стръмните сиви скали и имитирайки гениалните природни форми на каньона на река Морача. Трудно човекът ще се доближи до Бога и неговите причудливи и неразбираеми за нас замисли, но инженерите на това шосе със сигурност са били силно вдъхновени и са се опитали.
Пътната настилка е в доброо състояние, маркировката също. Знаци има, където трябва, и дават адекватна информация за предстоящите препятствия. Пътят е отворен през цялата година, освен в случаите на голяма катастрофа, паднали скали на пътя или обилен снеговалеж. Малко са страшни местата, където страничната мантинела е зидана през метър и имаш усещането, че можеш да изпаднеш от пътя.
Наличие отсъствие на трафик. Завои. Майсторство на ездача
Трафикът е огромен. Почти всяка година стават тежки катастрофи и инциденти по трасето. Постоянно оттам минават автобуси с туристи, насочили се към крайбрежието на Адриатика. Има проект за изграждане на магистралата Подгорица – Белград, която ще бъде финансирана от китайски инвеститори. Когато се финализира този инфраструктурен план, шосето ще стане изключително приятно за каране, но засега имайте едно на ум, че пред вас и зад вас, както и срещу ви, ще има движение и трафик. Не експериментирайте със завоите и не ги сечете! Те не са остри и позволяват минаване с висока скорост, но не се увличайте! В даден момент скоростта ви ще бъде естествено убита, защото завоите стават по-значителни и остри, това ще се случи, когато се отклоните към Колашин и напуснете каньона, откъдето започва изкачването към прохода Црквине. Точно там удряте и най-високата точка на пътя – 1060 м н. в. Само ще припомним, че Подгорица е разположена на 48 м н. в. Имате близо 1000 метра денивелация, макар и разтегнати в 72 км. Напълно е възможно на едното място температурата да е +25 градуса, а на другото да прехвърча сняг.
Популярност и слава
Пътят е много известен поради туристическия характер на района и въобще на цялата държава Черна гора, където туризмът е застъпен във висока степен. Своята слава дължи и на факта, че преминава по един от многото каньони на страната. Черна гора може да се нарече държавата на каньоните на Балканите със своите шедьоври Пива, Тара, Морача… Щастливци са тези изплакнали очи в тьоркоазените им води. Авторитетният класификатор на пътища dangerousroads.org нарежда трасето сред най-поразителните пътища в света и най-стряскащите в Европа.
Обекти и логистика
Не сме категорични, но ни се стори, че за тези седемдесетина километра не видяхме бензиностанция, а крайпътно заведение намерихме едва на самия пик около с. Црквине. В началото пътят е така силно врязан в скалите, че и уширенията за отбивки са кът. Видяхме зор къде да отбием да сложим дъждобраните, когато ни погна дъждът. Все пак такива места има и едно от касическите е току пред един от многото тунели. Иначе предполагаме, че сте нахранили вас и вашите машини в точка А на маршута ви и няма да се налага да спирате и остава само да се наслаждавате на гледките.
Железницата
През каньона на р. Морача преминава железопътната линия Белград – Бар, построена по време на социалистическа Югославия с дължина 476 км. Тя не без основание е наричана „гордостта на Югославия“. Свързва югославската тогава, а днес сръбска столица, с морското пристанище Бар. Изграждането на железопътната линия продължава 25 години в периода 1951-1976 години.
По железопътната линия има 254 тунели с обща дължина 114,4 км. Най-дългият тунел е „Созина“ в участъка Подгорица – Бар в Черна гора с дължина 6170 м, следван от тунелите „Златибор“ (6,139 м), „Требешница“ и „Голеш“.
Сигурно е доста красиво! Ако моторът ви е счупен, а с колата ви е скучно, то е интересна идея да хванете ЖП-то от Белград до Бар и да пътувате, спокойно седнали и замислени над красотите на Западните Балкани.
Манастирът
Нещото, за което съжаляваме е, че не успяхме да посетим една от емблемите на трасето, а именно манастир Морача! Построен е през 1251-1252 г., като през 15 век манастирът запустява и се срутва, но е възстановен през 1570 година. През 18 век е средище на съпротивата и борбата на морачани и околните области срещу турците, докато през 1820 година не влиза в състава на свободна Черна гора. Ще си позволим мъничко да присвоим, но се надяваме с Божията воля и позволение да разпространим думите от православния сайт www.pravoslavieto.com, където с няколко изречения са описани красотите на Черна гора и манастира:
„Всеки, който се е опитвал да опише едно пътуване знае, че най-трудно се намират думи, които правдиво да отразят прекрасното. Може би, защото то включва в себе си всичко онова, което е сътворил Бог като природа и човекът, намесвайки се в нея хармонично, както и онези емоции на възприятието, които са неотделима част от усещането за красота. А когато тази съвкупност се съчетава с Православието и вярата, то за всичко това има само една дума – възторг!
Природата около манастира е като в приказка. Кристален водопад разхлажда въздуха и заедно с редицата камбани в двора на Морача огласят планинските върхове в прослава на героичното минало и мирното бъдеще в името на Христа.“
Оставяме се в ръцете на Божията промисъл и благославяме лошото време, защото така ще имаме повод да се върнем отново на това предизвикателно място и да разгледаме манастира.
Панорама
Нямаме много снимков материал заради дъжда, който ни затисна здраво и спиранията ни бяха ограничени. А през най-живописния участък на каньона, камерата ни бе настроена на видео. За това препоръчваме да изгледате видиеото по-долу, за да добиете пълна представа за извънземния декор на дефилето.
Чудехме се къде да пишем за тунелите. Мислите на автора и естественият ход на текста им отредиха място накрая, но напълно спокойно можеха да бъдат и заглавие на ревюто. Много са! Приказни са! Всеки тунел е номериран с жълта табела. Какво прекрасно отношение и респект към пътищата имат в тази част на Балканския полуостров. Впечатлени сме. Някъде около Црквине ни се мерна тунел №32! Дали пък не бяха повече? Твърдеше се, че последният тунел е № 36. Спорехме. Някой ако изясни докрай факта, да ни пише и ще коригираме инфото в рубриката ни любопитни факти. Но колкото и да са, то неминуемо са характерен белег и своеобразен печат на шосето.
Be the first to leave a review.
