вторник, 18/06/19

Информационен портал за мото туризъм
Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов – I част

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов – I част

Седмица след успешния опит за подобряване на рекорда за най-много TDM-и, събрани на едно място, разговаряме с Веселин Куршумов, председател на Yamaha TDM България, за процеса на реализиране на една луда идея, за напрежението по организацията и вихъра на емоциите в дните на паметното събитие.

Веско, здравей! Преди да ни разкажеш за самото събитие, ще ни въведеш ли в предисторията? Кога и как се роди идеята за поставяне на рекорд във вашия клуб?


Когато преди няколко години разбрахме за опита за рекорд на чехите, веднага се появиха желаещи да заминат и да участват. Подготвихме пътуването, присъединихме се към тях и последва успех, благодарение на нашите мотоциклети. Предишният рекорд принадлежеше на италианците – 206 мотора, които те събраха през 2003 г. Благодарение на нашите 5 участника, през 2016 чехите събраха 208.

Няколко месеца по-късно, съвсем случайно в един разговор, Ради Райков ми подхвърли идеята да бием рекорда на чехите. Приех го на майтап. По онова време ние не разполагахме и със 100 мотоциклета.

Година по-късно идеята все пак взе да ме гложди. Отпадна вариантът това да се случи за 9-тия ни рожден ден. Остана да чакам 10-годишнината и да започвам да мисля в детайли.

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов - I част

Вдясно Веселин Куршумов, инициатор и организатор на срещата за подобряване на рекорда, която се състоя в Разлог на 11-12 май тази година.


Как започна подготовката?


Да намерим толкова мотоциклети не бе лесна работа. Започнах да търся под дърво и камък. Само да видех снимка на TDM във фейсбук и веднага пращах покана за приятелство. Оставях визитката си по резервоарите, ако видех мотор на улицата. Звънях телефони, изпращах писма, правех всичко необходимо и списъкът с телефони на собственици на TDM в България подмина 250.

Едновременно с това се подготвяше монетата за спомен от събитието. Знамена, стикери, тениски, дърворезби, флагчета и какво ли още не, за да е по-цветно преживяването.


Сам ли се справи с цялата организация?


В началото не исках помощ от колегите, макар някой от тях да искаха да споделят работата с мен. Обичам всичко да е изпипано, доколкото е възможно, и трудно се съгласявам да отстъпя работата на друг. С напредване на времето обаче осъзнах, че мащабите са непосилни за мен и ще трябва да приема помощ от приятелите си. На кратко: с помощта на Радослав Стефанов и Монетния двор на България, споменът от събитието е уникална монета с две страни – на едната е рожденият ни ден, а на другата денят на рекорда. За тениските се погрижиха Весела Захариева за създаването на логото и Ради Райков, който освен че организира изработката им, успя да подсигури като наши спонсори Motopower и Снабтех. С финансовата помощ на ветераните от софийската група изработихме всички стикери за събитието, а всички знамена бяха подсигурени с финансиране от пловдивските фенове на TDM.

Yamaha Box пък ни съдействаха, като покриха разходите по изработката на страхотните грамоти и книгата за рекорда. За голямо мое съжаление от официалното представителство на Yamaha за България не спазиха обещанието си за фирмена шатра и тестови мотори.


Сигурно с наближаването на датата напрежението по организацията прогресивно се е покачвало?


Последните месеци бяха меко казано неспирна работа, за да върви всичко и с време. 1800 стикера от 6 различни модела трябваше да се изрежат на ръка. Малки знамена и стойки за тях за хотела, големи знамена за фасадата, клубни знамена, 250 тениски, 270 грамоти, 150 флагчета за спомен, 40 дърворезби, 150 монети… През последните седмици навъртях над 1000 телефонни разговора.

 А с напредването на времето, излизаха още неща за правене. Колегите ме скастряха, че стават твърде много, но аз нямах спирачки: плакети за всички членове на клуба, които са в него от самото начало досега и не са изменили на модела; плакети за всички дами, които карат TDM – 3 българки, 1 румънка и 1 гъркиня; плакети за Хенес Фишер и за някои от гостуващите клубове.

С наближаването на датата в организацията влизаха нови и нови хора. Мартин, Данчо и Ганчо от Пловдив бяха поредните въвлечени в стихията на рекорда. Докато аз не спирах да звъня телефоните, колегите се занимаваха с всевъзможни неща. Например на Ванката се наложи да пътува до Димитровград, за да вземе мотора на колега, с който само се бяхме чували. Друг, който не може да дойде, изпрати мотора по негов приятел. Сватбари ме разпитваха за точен час, за да дойдат и после да бягат обратно на сватбата… Невероятни истории, събрани около една идея, които сега не мога да разкажа всичките, но някой ден ще се постарая да го направя. Със сигурност забравям имена и подробности…

А последните няколко дни бяха просто неописуеми. Напечатахме 600 брошури с програмата  на мероприятието на български и английски. 12 указателни табели, които да насочват колегите да намерят мястото. Моторът ми е оборудван освен с 3 куфара и с 2 малки на роубарите. Всичките бяха пълни и пак не успях да побера всичко.

  • 61350273_599360347234360_6563460990434803712_n
  • 61262434_2163924183662171_7329688653599342592_n
  • 60909062_298821024396355_5138547092532232192_n

Малка част от сувенирите, подготвени за рекорда


 Разкажи ни сега за самото събитие!


 Утрото на 10-ти бе хладно, но обещаващо, макар предната вечер да получих нови откази за участие и други неприятни новини, включително това, че вашият екип няма да може да дойде. Но тръгвах с надежда, че ще успеем. Исках да успеем. Докато преди 2 години не вярвах, че това може да ни се случи, сега рекордът се беше превърнал във фикс идея, която трябва да се реализира! Загуба и неуспех са неща, за които не исках да мисля.

Докато пътувахме, списъкът с телефоните беше в джоба ми, трябваше и днес да звъня. Много хора, които преди месец бяха казали, че ще дойдат, не се обаждаха да потвърдят. Дерзаех се кога ще намеря време да звънна пак и какво ще правя, ако ми откажат. Но завоите взеха рязко да изместват мислите ми и реших, че вече няма смисъл да се тормозя. Днес ще празнуваме рожден ден, пък утре да става каквото ще!

Малка група колеги пътуваха с мен, за да ми помагат. Поставихме няколко табели по кръстовищата около хотел „Мурите”. После, докато аз разпъвах знамената, някои отидоха до Симитли да монтират останалите знаци. През това време други двама си играеха на масите във фоайето с опаковане. В 300 плика трябваше да се поставят програми на събитието и 5 модела стикери. За по-интересно единият от моделите бе в 10 разновидности – в зависимост от националния флаг на гостуващата държава.

Всичко бе добре, докато не пристигна първата група от Гърция. Трябваше да започна да следя кой идва, заедно с хората от рецепцията. Когато пристигнаха и румънците, осъзнах, че това мероприятие е доста по-мащабно, отколкото съм си мислил. Казах си – нищо, точно това исках и някак ще оцелея!


Освен отказите в последния момент, бройката се е намалила и заради това, че някои просто не са успели да стигнат до Разлог. Как ти се отразиха тези новини?


Да, ден по-рано бе станала катастрофа с румънски мотоциклет, а в самия петък разбрахме, че и полската група е катастрофирала край Будапеща. Краят за мен дойде, когато и швейцарците ми написаха, че са катастрофирали на 600 км от нас. Направо не знаех къде съм! Освен рекорда, взех да изпускам и себе си! Мислите ми бяха там някъде на пътя с тях, с тези, които бях подлъгал да тръгнат на път в дъждовете през май.

Фокусирах се отново върху списъка и малко по малко всички, заявили, че ще пристигнат днес, взеха да се събират. По едно време на телефона на хотела звънна синът на турчин, който дори не знаех дали ще пристигне днес. А междувременно в ресторанта течеше забава. Исках да остана там при колегите, но не можех. Появих се за малко да поздравя гостите и всички пристигнали за рождения ни ден, раздадохме малко плакети и пак навън.

Най-накрая, когато и турчинът пристига и успяхме да убедим хората в кухнята въпреки късния час да му изнесат храна, малко се успокоих. Всички бяха тук, освен отказалите се и колегите, оставили моторите си по пътищата. Всички те бяха добре, макар единият да бе в болница и да му предстоеше операция на крака.

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов - I част


Как започна за теб събота, денят Х за рекорда?


Често казано, когато заспивах към 4:00 часа, след няколко часа над списъците и бумагите, не таях големи надежди за утрешния ден. Утрото дойде бързо. Станах рано и побързах да закуся, докато не са ме налегнали задълженията. Поздравявах се с хората – толкова много хора! Исках да се видя с всички и да си говоря с тях, но машинално само подавах ръка и след едно бързо здравей, заминавах нататък. Това е цената, която заплатих аз, като организатор – не можех да обърна внимание на приятелите си, не можех да разгледам моторите им…

След закуската отидох на паркинга. В задната част на хотела, за спокойствие на гостите, бяхме залостили с коли всички входове към паркинга. Над 100 мотоциклета, от които 80 процента бяха правилните, според мен. Само аз и моторите –няма такова усещане! Разхождах се сред всевъзможните персонални модификации и виждах как всеки определя за себе си израза „най-добър мотор”.


Преброяването на мотоциклетите бе обявено за съботния следобяд. Успяхте ли да се разходите в околностите преди това?


Заради инцидентите от предния ден ми се искаше да отменим планираните разходки, но хората така или иначе си правеха групи и тръгваха нанякъде. Изпратихме по някое от нашите момчета с чужденците и се молихме всичко да е наред. Междувременно става ясно, че катастрофиралият швейцарец е излязъл от операция и е добре.


Паралелно са продължили да пристигат нови участници. По това време знаеше ли вече, че ще успеете да подобрите рекорда?


По това време надеждите ми за рекорд изобщо не бяха толкова големи…

(Към втората част на интервюто)

Коментари

комeнтара

About The Author

Related posts