сряда, 19/06/19

Информационен портал за мото туризъм
Пътят до Белмекен

Пътят до Белмекен

К олко е красива България, какъв потенциал имаме само! Чужбина ли? Защо е толкова занемарено…? Това са все въпроси, които изникват в съзнанието, докато пътувахме по пътя Сестримо – яз. Белмекен. Самото село Сестримо е разположено на място с внушителна красота, което е характерно за Рила планина. Пътят за язовира минава покрай селото, откъдето започва изкачването. Постепенно шосето се стеснява, все още могат да се разминат две коли, но километър след километър и с изкачването, пътят става все по-тесен и осеян с дупки.

Трафикът е незначителен, но в редките случаи, когато срещу вас се спуска „Уазка“ или някой джип, разминавеното е изпитание, дори да сте на двуколесно, защото завоите са със слаба видимост, запердени от 20-30 метрови борове. Като говорим за това… ароматът от гората е опияняващ и е почти задължително да карате с вдигната слюда, ако сте с мотоциклет. Идва моментът, когато пътят се разделя на две и, според нашия местен гид, левият „ръкав“ е в по-добро състояние, докато десният е по-живописен, но с повече дупки и ни отвежда под самата стена на язовира.

Панорама

Тръгнахме по десния път след разклона и не съжалихме. Спряхме на няколко места да снимаме, като гидът ни уверяваше, че всъщност това не е нищо и има по-хубави места (особенно настояваше за път, отклоняващ се към водната кула), но тези пътечки бяха коларски и са по-удачни за високопроходими машини. И действително от самия асфалтов път не можахме да „напълним толкова очи“, колкото на други места, където сме били, защото боровете закриваха всичко. Това някак си има своя чар и въпреки открилите се дупки на стария асфалт, изпитвахме странен уют и сигурност на това трасе. Сякаш не бяхме на около 1800 метра надморска височина. Но не се заблуждавайте, изкачването си го бива и има завои със сериозен процент денивелация. И ето ни вече пред стените на язовир Белмекен. Внушителна работа. Странни язовирни стени – камък до камък. Не бяхме виждал досега такъв тип. Шосето минава под тази грамада, следва кратко изкачване откъм север и ето… пред вас се разкрива язовира. Вдясно се пада връх Белмекен, а в края на водната шир виждате Пирин планина. Виждате я по странен начин – на едно ниво с вас. Тези големи върхове първенци, а вие сте равен с тях. Така ги проследявате с поглед, докато карате покрай язовира. Любимата ми част! Великолепно усещане. Това е най-вдъхновяващата част от маршрута. Спрете за снимки. Заслужава си. Ние бързахме… Трипът бе озаглавен „Белмекен за един ден“ и всичко щеше да е добре, ако не бяхме тръгнали в 13:30 от София. Бързахме. Ах, как изпуснах да снимам  момента, в който високопланинският язовир свършва и пред нас се разкри Пирин в цял ръст, а помежду ни различни цветове гора, според дистанцията! И токът на екшън камерата спря. Ех… нищо, другия път.

Започнахме да спускаме към Юндола. По-добрият път. Така ни уверяваше и нашият гид, като ни убеждаваше още в началото да се качим от тук. Но аз държах да минем през Сестримо. Исках да видя началото и края. А началото и краят на завоите по този път не се виждаше, но те бяха чудни… Вече широки и позволяващи по-голяма скорост.

Обекти и логистика

Това е високопланински маршрут в пълния смисъл на тази дума. Трябва да бъдете добре подготвени. Липсват кафенета и капанчета, вземете си храна, ако мислите да останете за по-дълго горе. Вода има и препоръчвам да отпиете от чешмата в началото на спускането към Юндола. Божествена! От любопитство можете да поемете по кратък добре асфалтиран път, който води до спортна база „Белмекен“, където се подготвят нашите спортисти при разредения въздух на около 2000 метра. По-точно 1924 м. н. височина. Можете да видите атлети, които тичат в различни посоки с различна цел, на пръв поглед хаотично, но не се заблуждавайте, тези хора са много дисциплинирани и отдадени. Респект. В непосредствена близост няма крепости, манастири, древни селища, но това, което си заслужава да се види, ако имате повече време, е да оставите моторите или велосипедите при охраната на язовира и да тръгнете нагоре към връх Белмекен, извисяващ се на 2626 метра.

Популярност и слава

Мястото е много популярно заради спортната база, разположена в близост. Самото трасе (всъщност до там водят цели три пътя) не чак толкова. Макар да е известно на голям брой велосипедисти и мотоциклетисти. В международните мотоциклетни форуми, които следим, мястото се обсъжда и е обект на интерес. С малко повече желание от местната и централна власт, поддръжка на асфалта и почистване на канафките маршрутът може да се превърне в бижу не само за България, но и на Балканския полуостров.



Пътят до Белмекен Reviewed by on .
3.6

Ревю на пътят до Белмекен

Пътна настилка 4.6
Завои 9.4
Обекти и логистика 6.5
Панорама 9.3
Популярност и слава 8.7
Устойчивост на климатичната прогноза 4.1
Наличие/Отсъствие на трафик 7.9
7.2
Пътна настилка
Завои
Обекти и логистика
Панорама
Популярност и слава
Устойчивост на климатичната прогноза
Наличие/Отсъствие на трафик
Пътят до Белмекен
{{ reviewsOverall }} / 10 От потребителите (1 глас)
Какво казват хората... Направете ваше ревю и дайте оценка
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Направете ваше ревю и дайте оценка

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

About The Author

Related posts